Бях решила да навестя стар приятел,затова дойдох на гробищата.Минах по тъмната алея,а през старите гробища,зад тревистия хълм се намираше кабинета на Скелетон.Хванах металното чукче и ударих силно по каменната врата,поне три пъти.Вратата бавно и тромаво се отвори.Надзърнах.Беше тъмно и доста студено,все пак беше гробница.Влязох вътре.Вратата се затръшна зад мен и леко се стреснах.Обърнах се рязко,но там нямаше никого.Огледах се.Пак никой.Тръгнах бавно и предпазливо напред.Високите ми токчета силно чукаха по каменния,но равен като стъкло под.Стигнах до отвор в стената,той се намираше между две високи колони.Влязох вътре и отново се огледах.Лъч светлина блесна изведнъж и се появи един скелет.Но не беше какъв да е скелет.Той беше намусен,носеше черен смокинг на бели раета.Свали големия черен цилиндър от главата си и доближи черепа си към мен.Погледна ме отблизо в очите и остана като опиянен.Направих кисела физиономийка и той бързо се отдръпна.
-Джак!-казах не много изненадано,но дружелюбно.Радвах се,че го виждам.
-Госпожице Адамс.Ммм..да.Първата от рода Адамс.
-Оуу..сестра ми е само три минути по-малка от мен.
-Да,но все пак вие сте първата Адамс.
Корина замълча..
-Какво ви води насам?!-попита дружелюбно
-Ами..реших да се видя със стар приятел.-усмихнах се леко
Скелетон се изчерви и наведе леко глава
-Тогава,заповядайте.Седнете!-той покона Корина да седне на дивана.
-Мерси.-казах простико и се обърнах към една картина,която висеше на стената.На нея бяха изобразени Джак и една жена,беше младичка и красива.-Оу..Джак.-казах леко тъжно и се обърнах с влажен поглед към него-Защо още се терзаеш?Махни тази снимка.Не си виновен ти.Просто се..случи.
-Ами..-промълви тихо той,една сълза се отрони от черните му празни очи и се стече ко белите му скули,той въздъхна тежко и вдигна галава-Ами..госпожице Корина..бих ви помолил..за..помощ..
-Каква помощ?!
-Ами..за снимката и спомена..да направите така,че..ами..
-Оу Джак..аз нищо не мога да сторя.Вярно,че мога да изгоря снимката,мога да унищожа всичко и мога да изтрия спомена,но..на каква цена Джак.Сигурен ли си,че не желаеш да помниш това..Вярвай ми..ще съжаляваш,наистина..
-Да,знам..-сведе глава и се примири Скелетон
-Но виж,мога да ти помогна да напъхаш и малко хубави спомени в кухата ти главица.-казах и се усмихнах лъчезарно,почукнах леко нашега по черепа му и той се засмя.-Ето..виждаш ли?!Хайде,ела с мен!-подканих го,но той отново сведе глава и каза тъжно:
-Ами..има древно проклятие,което ми пречи да изляза от гробницата..
-Добре,да го махнем!-казах веднага и подкочих
-Не.-спря ме Скелетон-Не сте достатъчно силна.
-Мислех,че знаеш колко са силни Адамс,Джак.Разочарована съм.-казах с лек тон на обида
-Не не не..не исках да кажа,че вие не сте силна,напротив.Но за да се вдигне проклятието ще трябва да имъкнете от гробовете целия род Адамс.Магията е на много силни магьосници,а и все пак вие сте една,а те бяха много повече.
-Ами..виж,ти се погрижи да си щастлив,колкото е възможно,а колкото до измъкването,остави плановете на мен!Ще се погрижа.-успокоих го и отново седнах.
-Благодаря ви много,че дойдохте госпожице Адамс.
-За теб винаги Джак.Ти си ми като..брат.-усмихнах се и го предърнах.-Имаш ли нещо за пиене?
-Ами да.Имам сок от вътрешности на елен и свински черва.
-Мммм..май ще пропусна.-казах със заобикалки.Предпочетох да умра от жажда,отколкото да вкуся от тези гадости.
-Хах-засмя се-Спокойно,шегувам се,имам бананов шейк и кифлички с шоколад.Сега ще ги донеса.
-Ах..този шегаджия..-засмях се на глас и после седнах отново на креслото.Джак донесе кифличките и шейковете и започнахме да си бъбрим..Когато изведнъж някой почука на вратата.Аз сес треснах и леко подскочих.Кой ли можеше да идва при Джак.
-Очакваш ли някой?-попитах и се надигнах от мястото си
-Не,съвсем не!-възпротиви се и също стана.Вратата бавно се отвори там седеше..
Заглавие: При Скелетон 
Пон Апр 26, 2010 7:19 am
